ИЗПА̀СВАМ1, -аш, несв.; изпасà, -ѐш, мин. св. изпàсох, прич. мин. св. деят. изпàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. За животно – с пасене изяждам всичко докрай; опасвам. Пролет и лете слизаше [кравата] до нивите, в полите на планината, и там правеше големи пакости из посевите. Страшно ги изтъпкваше и за една нощ изпасваше цяла овесена нива. Ем. Станев, ПБГ, 81. Додето дядо Кремен напълни торбата с прахан, Копитко изпасе цяла китка момини сълзи и взе да реве. А. Каралийчев, ПС I, 187.
2. Като го паса, отглеждам, отхранвам до необходимото развитие добитък. Чуди са, мая майка му, / на що ли Богдан да даде; / .. / Даде го младо овчерче, / та йоди девет годин, / изпасе деветстотин / и девет руди рудици. Нар. пес., СбНУ II, 73. Пасла Магда овни, шилетина, / та изпасла овен с девет рога, / на овено дзвонец от илядо. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 10.
3. Диал. Обикн. за молец – наяждам нещо много. А през тази война те [хората] се научиха къде и как да скътват брашното, за да не мухляса или да не го изпасат молци и други буболечки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 109.
ИЗПА̀СВАМ2, -аш, несв.; изпàша, -еш, мин. св. изпàсох, прич. мин. св. деят. изпàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. Диал. Удрям силно с пръчка, ремък и под. – Ще тръгнем ходом. Чак като наближим на стотина метра от бараките, аз ще свирна. Ще изпашете с бичовете по три четири пъти конете, ще ги пришпорите. Т. Харманджиев, Р, 39.