ИЗПА̀ЩАМ, -аш, несв.; изпàтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Разг. Изстрадвам, претърпявам някаква беда; пострадвам. – Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влязат бунтаджиите, да ни дойдат турците, да изпати манастиря! Ив. Вазов, Съч. XI, 9. – Ще стане нещо. Ти зарад мене да изпатиш. Почакай! Аз ще изляза да се разправя с тях. П. Тодоров, Събр. пр II, 318. Дядо Иван разсъждаваше: от всичките му снахи през тази война Станка изпати най-много. Г. Караславов, ОХ ІІ, 491. След като се разгледа делото, видя се, че най-виновен е Мравунцата. Това беше най-доброто момче от цялата улица. Впрочем всякога тъй става – изпаща най-слабият, най-добрият. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 106. Изпатих голяма беда. // Понасям страдания за сторени грешки, заради виновност. – Прегреших пред душата на Ангела, затова сега и изпащам. Ив. Вазов, Р, 25. изпащам се, изпатя се страд.