ИЗПЕДЀПСВАМ, -аш, несв.; изпедѐпсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Изучавам нещо много добре; изпичам. Изпедепсал занаята. Н. Геров, РБЯ ІІ, 265.
2. Научавам, изучавам някого на нещо.
3. Прен. Научавам някого как да се държи, да постъпва (Ст. Младенов, БТР). изпедепсвам се, изпедепсам се страд.
ИЗПЕДЀПСВАМ СЕ несв.; изпедѐпсам се св., непрех. Диал. Изучавам се на нещо много добре, усвоявам нещо много добре.
◊ Изпедепсвам / изпедепсам занаята. Диал. Научавам се да върша нещо добре, усвоявам нещо (обикн. за нещо лошо, неморално). Ти няма да изпедепсаш занаята пиене ракия и скоро ще заминеш и гологан-бейовците. Ст. Младенов, БТР I, 450. – А за какво ви е локмаруху [лекарство против стомашни болки]? – попитал Николчо. – Ах ти, лапнимухчо! Ти, както са види, няма да изпедепсаш занаята. Ако в нашата гюлова ракия са налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Л. Каравелов, Съч. VII, 26.
– Друга форма: изпедѐпцвам.