ИЗПЕЛТЀЧВАМ, -аш, несв.; изпелтѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. С пелтечене казвам нещо. – Какво? Вино или ракия? – приближи го и се наклони към него Димитрото. – Защо питаш мене? – наежи се и изпелтечи Теню. – Питай хората какво ще пият... Ху-ба-ва работа! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 73. – Нападнаха затвора... много хиляди... – изпелтечи директорът с пресъхнало гърло. Д. Ангелов, ЖС, 700.