ИЗПЕРДА̀ШВАМ, -аш, несв.; изпердàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Удрям, набивам някого; напердашвам. Изпердаших палавника. l Обр. Благословен да е огнецът, макар от съчки и мокър вършиняк! След резливия вятър, който ни изпердаши на зидарското скеле, топлата му грейка тъй хубаво ни приласка, че петнадесет минути не помислихме да станем. Н. Хайтов, ШГ, 83. И за кой ли път се убедих, че не ние боравим с текстовете, а се е стигнало дотам те да ни разиграват. Да се крият някъде, докато ги търсим, и само когато те решат, да ни изпердашат през очите. Г. Господинов, ЕР [еа].
2. Спец. Изглаждам, приглаждам прясна мазилка. Петото звено изпердашва повърхностите и обработва малките плоскости като ниши и др. В. Брънеков и др., СД, 186.
3. Остар. и диал. Правя някого благовъзпитан (Н. Геров, РБЯ). изпердашвам се, изпердаша се страд.
ИЗПЕРДА̀ШВАМ СЕ несв.; изпердàша се св., непрех. Ставам благовъзпитан (Н. Геров, РБЯ).