ИЗПЕРПЕЛЯ̀ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от изперпелявам; изпърхване. Лятната вечер за малко умълчаваше селото и тишината, която едва докосваше къщите, се разсипваше от изперпеляването на птиците, от предсутришното окашляне на ранобуден стопанин. М. Яворски, ХСП, 144.