ИЗПЕЧЀЛВАМ, -аш, несв.; изпечѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Спечелвам. Аристотела попитаха: що изпечели от философията? А той рече: да правя от само себе си щото другите правят от страх. П. Берон, БРП, 49. А той като научи, че бората разбила руските кораби, не бе вреден да изпечели от тяхната беда, най задоволи ся той с пръвата победа и ся върна на Преслав. Е. Мутева, РБЦ (превод), 69. „Край няма, мамо, жа ида, / ако си пари изпечеля, / ако са нейде оженя, / а жа ти абер проодя / на сватбата ми да додеш!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 96. изпечелвам се, изпечеля се страд.