ИЗПЀЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на изпечен. Ни вървежът ми, по правилото на мъдрата книга, ни моята сравнителна изпеченост на ход, не попречиха на бързото изнурение на силите ми. Ив. Вазов, Съч. XV, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)