ИЗПИКА̀ВАМ, -аш, несв.; изпикàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. Разг. За човек или животно – изхвърлям докрай отделената от бъбреците урина; уринирам. Цялото количество урина, което болният изпикава за денонощие, се събира за изследване на бъбреците. изпикавам се, изпикая се страд.
ИЗПИКА̀ВАМ СЕ несв.; изпикàя се св., непрех. Разг. 1. Изхвърлям напълно, докрай събралата се у мен урина. „Маце, кога ще измислят нещо такова, че да може друг да ходи в клозета заради мен? Бих дал една кинта сега, ако някой можеше да се изпикае вместо мен.“ Д. Цончев, ЧС, 71. Изтича под моста да се изпикае. К. Кожухаров, ЗК III [еа]. Орфей: – Някой ден ще дойде Мегабаз и ще поиска да се изпикае на площада в чест на своята победа. Ив. Радоев, Ч [еа].
2. Прен. Грубо. Развалям нещо, което е добре направено, уредено. – Хубав е животът, момче. Я погледни – сочи черният Кольо Чепинската котловина. – А ти се изпика на тоя живот. Ст. Сивриев, ЗСБ, 264.