ИЗПЍЛВАМ1, -аш, несв.; изпиля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) изпѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпилявам. – Виждаш ли тая пила? Всеки ден, малко по малко, аз изпилвах крайчеца на това бастунче... Ал. Бабек, МЕ, 194. изпилвам се, изпиля се страд.
ИЗПЍЛВАМ2, -аш, несв.; изпѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За птица, влечуго – излюпвам малки. Славек бяга и са моли: / „Остави ма да си фръкна, / ще си извия вито гнездо, / ще си изпиля три пиленца“. Нар. пес., СбГЯ, 211. С уста му [на девойче] вода носеше [гарванче] / и се на бога молеше: / дано ми йумре девойче, / .., / в косата гнездо да свия, / пиленца да си изпиля. Нар. пес., СбВСт, 137. Еве имат три години време, / откако ме в зондан затвориле, / .. / На шия ми триста оки синжир, / во глава ми змия троеглава, / во перчук ми пилци изпилила. Нар. пес., СбНУ XI, 38. изпилвам се, изпиля се страд.
ИЗПЍЛВАМ СЕ несв.; изпѝля се св., непрех. Диал. 1. За птица или влечуго – излюпвам се. Гъсеничетата не ся изпилват всички наеднаж, а в 2 до 6 дни, и понякога и в повече дни. Лет., 1874, 194.
2. Излюпвам малки. Ой ли ти Костадинова мале, / стига море на гроби ходи, / в коса ми са е зъмя изпилила, / изпилила е до три зъмчета. Нар. пес., СбИБ, 39.