ИЗПИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпиля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтърквам с пила, пиля докрай нещо; изпилвам1. Братката имаше сръчни ръце – всяко пиронче на място ще зачука, всяко ъгълче ще заобли, ще изпили, ще заглади с шкурка. В. Ченков, ПС, 6–7.
2. За пила – изтърквам, пиля докрай нещо. Така изработената пила е много подходяща за грубо снемане на метала и добре изпилява. НТМ, 1961, кн. 1, 31. изпилявам се, изпиля се страд.