ИЗПЍСВАМ, -аш, несв.; изпѝша, -еш, мин. св. изпѝсах, св., прех. 1. Нанасям писмено (буква, дума, текст). Цялата хартия бе нашарена с колелца. По ъглите то бе правило несполучливи опити да изпише буквата „м“. Гр. Угаров, ПСЗ, 60–61. Изписваше [Евстати] нощем лозунги върху белосаните фасади на факултета. А. Гуляшки, МТС, 21–22. А Христов бързо пишеше като трескав, като в сън, без да чувствува писалката в ръката си. Само думите, които изписваше на хартията ясно и отчетливо, се врязваха в съзнанието му. X. Русев, ПЗ, 158. Седнал ми беше Тодорчо / в градинка край калинка, / да разчита бяло книже, / да изписва черно писмо. Нар. пес., СбНУ XV, 19.
2. Изпълвам с писане, с текст нещо докрай. Спомням си от онова време, че евенките ме гледаха малко учудено как изписвам белите листа на моите Сибирски тетрадки и хабя напразно светлия пламък на свещта, че записвам песните им. Й. Радичков, НД, 186. Станимир Чернев изписа цяла тетрадка показания, в които описа подробно десетгодишната си служба на полицията. К. Калчев, ЖП, 530. Всичките дървета наоколо бяха изписани и изрязани с имената на посетителите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 57. Не губя никак време, / и всеки ден изписвам / по три листа големи. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 88.
3. Разг. С писане изчерпвам, довършвам (обикн. мастило, хартия). – Седя, писа ревизия в канцеларията цяла неделя, едно шише мастило изписа, отиде си и таз беше тя! Н. Каралиева, Н, 60. Изписа доктор Джан-Джан много хартия, голямо количество мастило отиде в проза и в стихове. Ив. Вазов, Съч. IX, 215.
4. Правя писмена поръчка за доставяне на нещо от някъде. Неговият баща беше фабрикант, даваше му много пари и Минчо си изписваше от София скъпи марки. П. Славински, МСК, 29. Работеше на полето наред с всички, но се интересуваше от живота и макар завършила едва трети клас, изписваше си книги и списания. А. Наковски, МПП, 122. – Боите ги изписваме от Германия чак, а и платното е специално. Чудомир, Избр. пр, 10. Сега отивам до гарата в Челопанец, изписахме вършачка – трябва да е дошла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 223. Той погледна Евгени изпитателно, посочи разходната книга и каза учтиво, но сухо: – Напоследък сте изписвали двойно повече материали за отделението си. Защо? Д. Ангелов, ЖС, 477.
5. Прен. Разг. Изнамирам. – Ще поемеш ли звеното? Боляра мълча дълго и едва когато лапна и последното парченце месо и събра ловко с вилицата изостаналите зрънца ориз, каза недоволно: – Откъде ме изписахте мене?! Т. Монов, СН, 86.
6. Изключвам някого или нещо от състава на нещо, обикн. чрез писмено заличаване на името или на названието му в списък; отписвам, отчислявам. Димитър ходи четири години в трето отделение и го изписаха от училище. Свърши учението. Все заспиваше на чина. А. Каралийчев, НЗ, 213. – Панайот Камберов вече го няма. Изпиши го от живите. Толкоз! А. Гуляшки, Л, 12.
7. Освобождавам пациент от лечебно заведение, след като е излекуван. Деветдесет и седем дни ти идваше всеки ден в болницата, сядаше на края на леглото ми и не си отдръпваше ръката от моята. А когато ме изписаха, отидохме на карнавалната вечер в дома на строителите. Сл. Македонски, ЕЗС, 174. Момчето боледуваше от плеврит, беше на оздравяване и скоро щяха да го изпишат. Б. Несторов, АР, 44. – Тя е на лечение там, в санаториума. Добре е вече и скоро ще я изписват. Сп. Кралевски, ВО, 24.
8. Изрисувам, нарисувам. Животни всякакви също рисувал, но най-отръки му идвало да изписва лица на човеци. Хр. Пелитев, СбХС, 297. – Къща ще ти издигна като палат... Зографи от Самоков ще викам да я изпишат. П. Стъпов, ЖСН, 99. – Нека ме изографисат, бе дядо игумене, върху стената на новата черква. До вратата нека ме изпише зографинът. А. Каралийчев, ПГ, 17. Стените на дворците са изписани с богати фрески и мозайки. Т. Кюранов, АП, 79. Търново мени своя изглед. Седни и рисувай! Ще изпишеш картини за цяла галерия и ако си майстор – никоя твоя картина няма да отегчи зрителя. Ст. Станчев, НР, 125. Най-много обичах да бъда апашът заради дегизирането. Първо на лицето си изписвах мустаци и брада – с боя за обуща или със сажди от нашите кюнци. После прикрепях на носа маска. П. Славински, МСК, 48. // Изрисувам, очертавам с грим обикн. веждите или устните си. Килифарев мълчаливо доизяде котлета и отиде в хола. Там завари жена си, която беше успяла вече да закуси, да изпише веждите си, да оправи боядисаната си коса. М. Марчевски, МП, 45. Изписала вече устните си, Фотина се обърна и спокойно каза: – Хайде да се разберем. Аз няма да ти се бъркам къде ходиш. Но и ти няма да ми се бъркаш. В. Геновска, СГ, 230. „Величке, ще ти се моля, / не се червисвай, белисвай, / черни си вежди изписвай.“ Нар. пес., СбВСтТ, 601.
9. Прен. Изграждам, обрисувам литературен или сценичен образ с изразните средства на съответното изкуство. С голяма простота, себеотрицание и чистота Зорка Йорданова изписва нежния и обаятелен образ на Клара в „Егмонт“ от Гьоте. Н. Лилиев, Съч. III, 402. В тях [в стиховете] на преден план преди всичко е умението на поета да изписва природни картини. ЛФ, 1958, бр. 8, 2. За нищо и никаква работа допрях до вас и за две пари помощ не видях, та на всичко отгоре и във вестниците ни изписа. НА, 1963, бр. 4675, 3.
10. Прен. Съзнателно придавам някакво изражение на лицето си, за да изобразя някакво душевно състояние. Фотографът се е върнал. Дано не е забравил обещанието си и да се обади сам. Иначе трябва пак да звъня. Пак да изписвам любезна физиономия: – Извинявай, бате, но така се случи, хора сме... С. Северняк, ВСД, 79. Евстати се усмихна, като видя с какво голямо старание Досю се мъчеше да изпише уплаха по лицето си. А. Гуляшки, МТС, 95–96.
11. Остар. и диал. Отбелязвам писмено наличието на някого или нещо, включвам в списък някого или нещо; записвам. Събирачите дойдоха на едно село и изписаха всичките человеци, които можеха да отидат на бой – всички 300 души. ИЗ 1874–1881, 166. – Фала вие, капетане, / капетане, генерале, / назаде се поврашайте, / войската си събирайте, / новобранци изпишете, / на дваесе и две годин! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 455. „Я сбирай, мама, прибирай, / на вакли овни рогата, / на ялови звиски кожите, / .. / Като си додат писари, / писари и бегликчии, / ти ще ги, мама, заведеш / кожите да си изпишат, / кожите още рогата.“ Нар. пес., СбВСт, 307. изписвам се, изпиша се I. Страд. от изписвам. II. Възвр. от изписвам в 8 знач.
ИЗПЍСВАМ СЕ несв.; изпѝша се св., непрех. 1. В съчет. с лице и предл. по, на или с очи и предл. в. За чувство, душевно състояние – изразявам се, проличавам. Изненада отначало, после – уплаха и най-после нескривана жалост се изписва на лицето ѝ. Й. Йовков, ПК, 82. Отначало разговорът им върви съвсем естествено, но после по лицето на тайнствената личност се изписва учудване, след учудването – разочарование. Св. Минков, РТК, 153.
2. Очертавам се. Недобре разлистените върхове на овошките се изписваха красиво на синьото небе. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. Отдалече още забелязах да свети моят прозорец и в рамката му да се изписва човешки силует. К. Георгиев, ВБ, 45.
◊ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, ще извадя) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, неволно навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. – Аз и друг път съм ти казвал – повтори Замфир Петров, като този път нотките на недоволство и раздразнение зазвучаха още по-ясно, – че така ти вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98. – Ето какво излиза, когато човек направи грешка! – изръмжа Вълко. – Отровихме Златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де! Ем. Станев, ПЕГ, 55. – Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 89.