ИЗПЍСКВАМ, -аш, несв.; изпѝскам, -аш, св., непрех. 1. Надавам изведнъж кратък писък или остър, рязък звук, наподобяващ писък, обикн. при силна болка, голяма скръб, страх, ужас и под.; писвам, изпищявам. Младенов изписка от неочаквана болка и се вцепени. X. Русев, ПЗ, 154.
2. Обикн. за птица, насекомо, животно – надавам висок, остър, рязък, пронизителен звук, наподобяващ писък. Тук-там се чуваше птиче чуруликане, изпискваше подранила птица. З. Сребров, Избр. разк., 29.
3. За силен вятър – издавам пронизителен звук, наподобяващ писък. Вятърът изписка в комина. К. Петканов, СВ, 8.
4. За свирка, музикален инструмент и под. – издавам висок, пронизителен звук или изсвирвам силно, пронизително. Изправи се край огъня и гайдарят, пак изписка гайдата, бръмна издебело и вече не спря дългото ручало, пророниха се ситни, плачливи звуци. Д. Талев, ЖС, 308.
5. За бързо движеш се във въздуха предмет, обикн. куршум, стрела и под. – издавам изведнъж остър, пронизителен звук, наподобяващ писък. И на Хъшлака там над схълменото рамо / изписка лют куршум и вития му мустак / опърли. Π. Π. Славейков, КП ч. ІІІ, 137.
6. Прен. Разг. Изказвам шумно несъгласие, протест срещу нещо или някого; изпищявам, пропищявам. – А бе, пазиш, пазиш, ама утре ще изпискаш, че нещо ти липсва. Сл. Трънски, Н, 482.