ИЗПИСУ̀КВАМ, -аш, несв.; изпису̀кам, -аш, св., непрех. 1. За птица, гризач, някои насекоми и др. – надавам изведнъж кратко писукане. Някъде наблизо изписука пиле, от селището долитна откъслечен говор. Г. Караславов, Избр. съч. V, 356.
2. Прен. Казвам високо с тънък, писклив глас. – Както е казал Колумб няколко часа преди откриването на Америка – изписука от задните редици един глас – човек от всяко положение може да се измъкне, стига да потърси начин за това. Л. Кънчев и др., ТЕК, 4.
3. Прен. Обикн. за музикален инструмент – издавам тънки, пискливи звуци, наподобяващи писък. Най-сетне кларнето пак изви, задави се и изписука, цигулките изскрибуцаха. Това беше знак, че музиката спира. Г. Караславов, С, 104. Но коледарите са вече пред нашия двор. Гайдата, която иде след четата, изписуква за последен път и замлъква още от пътната вратичка. Д. Бозаков, ДС, 68.