ЍЗПИТ м. 1. Проверка и преценка на знанията на ученик, студент и под. върху определен учебен материал, извършвана обикн. от комисия. Изпитът беше свършен и децата бяха разпуснати и отишли по селата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153. След като завърши изпита, той бе отишъл в града да достави някои книжа за училището. Т. Влайков, Съч. III, 148. Сега възкръсна пред мен стихотворението „Родно пепелище“ от Вазов, което декламирах на изпита в първо отделение. Сл. Трънски, Н, 287. Той има за две години изпити в Юридическия факултет. Д. Димов, Т, 246. Учениците и ученичките знаят, какво ги очаква – уроци, класни, изпити. Г. Караславов, ПМ, 97. Вземам изпит. Държа изпит. Издържам изпит. Полагам изпит. Пропадам на изпит. Явявам се на изпит. Годишен изпит. Държавен изпит. Зрелостен изпит. Конкурсен изпит. Писмен изпит. Поправителен изпит. Приемен изпит. Приравнителен изпит. Устен изпит.
2. Разш. Проверка на силите и възможностите; изпитание. Поздравявам ви с отлично издържания изпит в трудния поход! Ура, моряци! Д. Добревски, БКН, 41. Много малко драматически произведения издържат най-мъчния изпит за една пиеса, както за всяко произведение на изкуството – изпита на времето. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 345.
3. Остар. Разпит, разследване, изпитание (в 5 знач.). Хванат ненадейно и турен под изпит, докторовият бивш телохранител се забърка в отговорите си, най-после призна се в престъплението си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 207. Имаше публикуван и изпитът на някого си поп Иван, така също комита. З. Стоянов, ЗБВ III, 49. На другия ден ма извадиха на изпит пред каймакамина, гдето присъствуваше още кадията. З. Стоянов, ЗБВ III, 88. Аз ся съдя всяка вечер на моето съдилище. Като изгася свещта в одаята си, аз поченвам един изпит върху целия ден, връщам ся върху всичките си дела и думи. Л. Йовчев, Ч, 1871, бр. 24, 762.
ИЗПЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпия като прил. Който е много слаб, бледен, сух, измъчен. Той бе още млад мъж с хубаво, малко изпито лице, обрасло в гъста къдрава брада. Ст. Загорчинов, ДП, 46. С оръфани цървули и разнищени навуща, тънък, изпит, той бе само на едни изрусяли мустаци и на една адамова ябълка. Д. Калфов, Избр. разк., 196. В ъгъла седеше млад мъж, изпит и мършав, със сиви износени дрехи. Ал. Бабек, МЕ, 106.