ИЗПЍТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпитам като прил. 1. Който има опит, вещина. Каквото и да се каже, пред тях беше стар, изпитан майстор, от когото много нещо можеше да се научи. Й. Йовков, Ж 1930, 79. Здрав и изпитан партиец, той вършеше работата си добре и сигурно. Д. Ангелов, ЖС, 214.
2. Който е сигурен, доказан, проверен в практиката. Чувствувайки, че само чрез наблюдение не може да зарегистрира успех, полицията прибягна до друг изпитан метод – вмъкване на провокатор в редовете на комунистите. Сл. Трънски, Н, 164. Те бяха вече изяли баницата и Асен извади от жаравата пръстения чайник, в който се грееше ракия. – Това е едно просто и изпитано удоволствие – каза той, като наля ракия в чашите. Д. Кисьов, Щ, 465.