ИЗПИТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който изпробва, изпитва обикн. някакъв механизъм, машина. Те създадоха най-добрия в света стратегически бомбардировач. Тъкмо сега е време той да се изпробва. Позамисли се кой ли би могъл да е изпитателят. Б. Мисирков, К (превод) [еа]. Той е известен изпитател, който лети само с най-новите модели самолети.
2. Остар. Човек, който изследва, проучва нещо; изследовател. Михалаки Георгиев се отнасяше към света и живота не само като естет и художник, но също тъй и като диалектик, и като изпитател. СбЦГМГ, 97. В тойзи период [на дванадесетата династия] за пръв път ся описва и състоянието на долните съсловия хора, нещо толкова интересно за историческия изпитател. ИЗ 1877, 304.
3. Остар. Човек, който разучава, разузнава или разследва нещо. Като наближиха пристанището, пратените изпитатели видяха себе си обиколени от много лодки с обръжени туземци. П. Кисимов, ОА I (превод), 83. „Марийо, вината ти е очевидна, каза изпитателят, всичките свидетелства са срещу ти.“ X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 28.