ИЗПИТА̀ТЕЛНО нареч. По начин, чрез който да се узнае, подразбере, провери нещо. За момент царицата и боляринът се погледнаха изпитателно, като че всеки един от двамата искаше да узнае какво мисли отсрещният. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 42. – Ти скоро минавал ли си през Лисичево нагоре? – попита ме аго Шабан и очите му някак изпитателно зашариха. Н. Хайтов, ШГ, 254–255. – Може би да се наложи временно да минеш на по-друга служба. Пък после пак ще те взема при себе си – внимателно и изпитателно ѝ каза той. Ст. Даскалов, СЛ, 519. – Колко си лош и потаен. Преславските девойки линеят по тебе, а ти се таиш, нищо не им казваш – поде тя изпитателно. М. Смилова, ДСВ, 228.