ИЗПИТВА̀Ч1 м. 1. Рядко. Лице, което провежда изпит. Офицеринът в оставка разтреперан стана, челото му го ороси студена пот, изчерви се до уши и с робски поглед застана пред изпитвачите. Един от учителите му продиктува едно предложение и го накара да го преведе на французки. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979.
2. Остар. Лице, което провежда разпит, разследване. Изглежда, че някакви подобни мисли минаха през главите и на другите изпитвачи, защото те размениха продължителен и пълен с разбиране поглед и после Али ефенди нареди да откарат задържания и да доведат третия от хайдутите. Ц. Родев, Б [еа]. Обади се един турчин (изпитвачът), който ме попита по български: „Как ти е името?“. Т. Крайчов, ДДС, 63–64. Заведе ме у залата. Там, седяха председателят, изпитвачът и двамата съдници, които заседаваха. Др. Цанков, ТМ (превод), 124. По висока заповед изпитвачите ще записват буква по буква думите, които изказват престъпниците във време на изпитванието им. Дун., 1876, бр. 1051, 1.
ИЗПИТВА̀Ч2 м. Спец. Уред, който служи за изпробване, за проверка на някакви качества или свойства. Либелният изпитвач е уред, който служи за определяне ъгловата стойност на едно деление на либелата, както и за проверка и поправка на същата. Вл. Станоев и др., Г, 53.