ИЗПЍТУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Изпитване1, проучване. В оглавлението на отеческите жития наводят ся тия речи: Методия епископа моравскаго ..; но тва йоще требова по-дълбоко изпитуване. X. Йоанович, Ц (превод), 13–14. Черниците според европейското изпитуване никаква полза не получават от орането или копането в средата на редовете. З. Княжески, ПРШ (превод), 51.
ИЗПЍТУВАНЕ2 ср. Остар. Изпитване2; усещане, чувстване.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.