ИЗПЍЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпичам и от изпичам се; опичане. Пекат се в тава големи късове от есетрови риби. След изпичането им се нарязват на порционни парчета, гарнират се и се сервират залети с разтопено масло. Н. Сотиров, СК, 78. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни съхнеха на слънце, а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347–348. Той преминал младото си време с кунопис, със свирня и с различни обучения за изпичане. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 15.