ИЗПИЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпищявам. Когато влязохме в салона, тъмносинята плюшена завеса беше спусната. Но изведнаж се чу силно изпищяване на саксофон от оркестъра. Завесата се дръпна. Г. Белев, КВА, 144. Най-интересен беше Славейков, когато речеше да натърти върху някой пасаж от сказката си. Тогава гласът му удряше като тежък чук върху наковалнята и при тъпите кънтежи се откъсваха и остри, тънки изпищявания, прилични на дискантов съпровод при басова ария. СбЦГМГ, 347.