ИЗПЛА̀ВВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Изплувам; изплавам. Гребе с едната ръка, с другата плава по моряшки. Пак изплавва, подава глава, приближава другия бряг, но попада във въртоп, който го завъртява и тласва напред. Ст. Даскалов, ЗС, 263. Тук в покритата пазарска улица навалицата беше гъста, неспокойна и минувачите изплавваха и се загубваха като сенки. Д. Спространов, С, 31. Като рехав облак се носи Братан из полето. Из мъглявината на привечерното есенно небе изплавва пред очите му сякаш птица и той тръгва подир нея. Ст. Даскалов, ЗС, 112. Пред него живота / изплаввал чудесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 37.