ИЗПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; изплàкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изплàкнат, св., прех. 1. С плакнене измивам, изчиствам нещо; оплаквам. В това време Илка изплакваше някаква тенджера на мивката под старата ябълка. К. Калчев, ЖП, 179. – Подай ми и тази ужасна паница с риванол! – Кое? – Паницата с жълтия разтвор... Трябва да си изплакна първо ръцете. Д. Димов, Т, 599. Младият доктор влезе в кръчмата на Късото Павле и рече: – Павле, дай ми едно шишенце. Хубаво да го изплакнеш. А. Каралийчев, НЗ, 103. Той излеком пристъпи / и се запре зад чучура, когато / приведена над поставът, сама / там Ралица си писаните стомни / изплакваше. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 92.
2. Плакна всичко докрай, свършвам да плакна. изплаквам се, изплакна се страд. и възвр. Веднага след попарването рибата се изплаква със студена течаща вода. М. Гаврилова и др., ТПХ I и ІІ, 103.
◊ Изплаквам си / изплакна си очите. Разг. Изпитвам голямо удоволствие, наслаждение от нещо хубаво, което гледам, на което се любувам.
ИЗПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; изплàча, -еш, мин. св. изплàках, св., прех. 1. Непрех. Надавам изведнъж и за кратко време плач; проплаквам. Велики боили и сановници се разшумяха развълнувано, жени изплакаха от умиление. Й. Вълчев, СКН, 141. – Не лъжа! Тук бяха, тук! – изплака Росенчо и сълзи бликнаха от сините очи като бистър порой. П. Стъпов, ЧОТ, 27. И зина – като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата ѝ вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук. Г. Карасловов, ОХ ΙΙΙ, 505. В училище – след всеки ден изминат / изплаква нов другар осиротял. Т. Харманджиев, П, 9.
2. Плача много, докато се наплача до насита. Дома си, през нощите, Марийка изплакваше сълзите, които биха я издавали пред света. А. Страшимиров, Съч. I, 177. Влакът изпухтя и потегли. Катя въздъхна облекчено и забърза към къщи. Над детето да изплаче сълзите си. Ст. Чилингиров, РК, 265. Демна изплака шепа дребни сълзи, смекчи мъката си и се загледа в иконостаса. К. Петканов, ОБ, 204. Мамо! / Аз имам да изплаквам много сълзи, мамо! / О, неоплакан гроб е вчерашният ден! П. Пенев, Худ. С I, 331. l Нар.-поет. Плач изплаквам. Що грижа се е грижила по тях [децата си], / що плач изплакала е не обади. Бл. Димитрова, Л, 182.
3. Прен. Със следв. членувано доп. Казвам, изказвам силна мъка, страдание и под. Над него [гроба] мама изплакваше болката си, чрез него разговаряше с татко. К. Момчилов, ЗК, 22. Двете момичета до него плачеха тихичко, с някаква сладост в мъката – бяха се спасили, изплакваха си само страха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 634. Пееше осъденият старинна, българска песен. И тая песен я пееше нявга майка му. С нея тя изплакваше мъката си, сподавяна, ала не угаснала. Зл. Чолакова, БК, 141. Бабичките мълчаха. Беше ред на Кольовата майка да изплаче мъката си. Преди два месеца почина младият ерген Кольо Денин. К. Калчев, ПИЖ, 121. изплаквам се, изплача се страд. от изплаквам2 (във 2 и 3 знач.). Така неудържимо започва да плаче човек, свикнал с нещастието и почувствувал за пръв път истинската нежност. Не се изплакват човешките сълзи, Алино! Л. Александрова, ИЕЩ, 284.
ИЗПЛА̀КВАМ СЕ несв.; изплàча се св., непрех. 1. Плача много, до насита; наплаквам се. Понякога се затваряше в някои от стаите и с часове плачеше; и като се изплачеше, ставаше по-бодра. Ил. Волен, НС, 34. Старицата, изглежда се беше изплакала, затуй очите ѝ бяха сухи, или пък беше корава жена – по-корава и от кремък. К. Колев, М, 69.
2. Диал. Оплаквам се на някого. Не смееше да се изплаче пред бащата, знаеше, че и нему е тежко. Владислав често ходеше по гурбет и оставяше сина си на сирашката му орис. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. Изплаках ѝ се със задавен от хълцания глас. Д. Казасов, ВП, 25.
◊ Изплаквам си / изплача си очите. Разг. Плача много, продължително. И да си мислиш... И за сините метличини... И за момичето, което е и в сърцето ти, и в сънищата ти, което те чака и изплаква очите си. М. Кюркчиев, ВВ, 8. – Чаках те, Караджа – започна тихо тя, – вчера, снощи – очите си изплаках по тебе, но все се надявах, че ще дойдеш... П. Константинов, ПИГ, 134.