ИЗПЛА̀КВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изплаквам1 и от изплаквам се; оплакване. Препоръчва се внимателно изплакване на устата. Г. Златарски и др., СМП [еа].
ИЗПЛА̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изплаквам2 и от изплаквам се. „Но тя обича детето ми – помисли той, като забеляза как лицето ѝ се измени след изплакването на детето, – моето дете; тогава как може да мрази мене?“ Г. Жечев, АК (превод) [еа].