ИЗПЛАМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпламтя̀л, -а, -о, мн. изпламтѐли, св., непрех. Пламвам изведнъж за кратко. Съчките изпукаха, огънят изпламтя и пак загоря кротко.
