ИЗПЛАМТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изпламтявам. Във всички душевни и духовни прояви тя участвуваше с някаква вътрешна страст. Отбелязваме тая черта на вътрешно горене, по-добре – на изпламтяване, защото смятаме, че освен с всичко друго и по този път Будевска е почувствувала афинитет към ролята. Ст. Грудев, АБ, 113.