ИЗПЛА̀ШВАНЕ ср. Отгл. същ. от изплашвам и от изплашвам се; уплашване. Генерал Фичев изобличаваше правителството в надменност и промяна на възгледите „сто пъти“, докато траят преговорите – от изплашване след несполуката до сегашната неотстъпчивост. Г. Марков, ББС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)