ИЗПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изплаша и от изплаша се като прил. 1. Който изпитва страх, който е обхванат от страх; уплашен. Със замрели сърца и със затаен дъх гледаха всичко това изплашените жени през междините на прозорците и вратите. Й. Йовков, Разк. I, 109. Слаб, сух, изплашен, механджията тичаше край лудите глави. Ст. Дичев, ЗС I, 542.
2. Който изразява страх; уплашен. А в църквата жителите на Пелевун, измъчени от страхове, гледаха с изплашени очи към вратата и чакаха да се случи най-страшното. Ст. Сивриев, ПВ, 192. Гърдьо се спря, тоягата се отпусна в ръцете му. А Йона, с изплашено лице и големи черни очи, все го гледаше и се притискаше към Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 135–136. Слънцето препича и аз леко задрямвам. Събужда ме силен изплашен вик. П. Незнакомов, МА, 48. Тя [птицата] се втурна към гнездото и мина над него. Чу се изплашено цвърчене. Ем. Станев, ЯГ, 89.