ИЗПЛА̀ШЕНО нареч. С уплаха, със страх; уплашено. – Бре Матея, нали ти казвах!... – кършеше Мина ръце и охкаше изплашено. – Изгоряхме, Матея, изгоряхме... Д. Ангелов, ЖС, 274. Детето ни гледаше изплашено. То бе почнало да изтегля надолу ъглите на устицата си. Д. Калфов, Избр. разк., 171.