ИЗПЛАЩА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до изплащане. В момента, когато последният донесеше на Чушката за подпис изплащателните си документи, щеше да се получи конфузия. С. Северняк и др., СбСт, 334. Сега носеше заверени преписи от много фактури, разписки, изплащателни бележки и други документи, срещу които Кирил Матев беше получил огромни суми, неотчетени в касата на стопанството си. Ст. Марков, ДБ, 438. Изплащателна ведомост.