ИЗПЛЀЗВАМ1, -аш, несв.; изплѐзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Само в съчет. с език. Изваждам навън от устата. – Я си изплезете езика! – каза лекарят, когато командирът свърши разказа си. Св. Минков, Избр. пр, 26. Отваряше [дядо Иван] широко уста, изплезваше надебелелия си език с желание да каже изведнъж много и страшни неща, ала не успяваше. П. Михайлов, ПЗ, 72. Яйцето потече по муцуната на лъва, той изплези език и лапна жълтъка, но веднага се задави и положението му се влоши още повече. Св. Минков, ПК, 24. Биволиците почват да не ядат, пускат лига, изплезват език, устата им се подува. Ст. Даскалов, ЕС, 299. l Правя това движение в израз на презрение, насмешка или закачка. Белчо протегна ръка към стомната. Дочка му изплези език, обърна се към Нейка и пак му подаде стомната. К. Петканов, МЗК, 170.
ИЗПЛЀЗВАМ СЕ несв.; изплѐзя се св., непрех. 1. Показвам езика си на някого, обикн. за да изразя лошото си отношение към някого или като израз на глезене. Стоянчев и заместникът се спогледаха. Усмихнах се и на тримата, макар да ми се щеше да им се изплезя. А. Наковски, БС, 183–184. В това време морякът отвори кутията, за да запали нова цигара. Един бърз поглед и вече нямаше защо да стоя тук и да се чудя какво още да лъжа сърдития келнер. Изтичах навън, като не забравих да му се изплезя. П. Незнакомов, МА, 93. Тя смръщи вежди и посочи с очи Цеков, но Матейчо се изплези към гърба му, с което искаше да каже, че той не ги забелязва. В. Нешков, Н, 301. Тя го чукна по носа и му се изплези приятелски. К. Калчев, СТ, 99. После се изправи пред огледалото, видя усмихнато лицето си и му се изплези детински. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87.
2. Прен. Разг. Изморявам се много, обикн. при тичане, ходене, изкачване; преуморявам се. – Като на куц крак един вид се изкарва службата – обади се веднаж ефрейтор Диневски, който обичаше веселите закачки. – Именно на куц крак, ако карабината не те изморява, ако не се изплезиш при катеренето, при тичането. Б. Несторов, СР, 98.
◊ Изплезвам / изплезя език. Разг. 1. Изморявам се много, обикн. при тичане, ходене, изкачване; преуморявам се. Младежите един подир други се върнаха насред село, изплезили езици от тичане. Кр. Григоров, Р, 194. 2. Диал. Говоря, казвам нещо обикн. против някого, карам се с някого. А пък над всяка от булките висеше железният юмрук на мъжа ѝ. И те език не смееха да изплезят една срещу друга, нито пък срещу баба Вида. Ил. Волен, ДД, 51. – Кой е бил безче-е-естен?! – изплезва език Димитровица. – Кой прибира постоянно квартиранти войници в къщата си?! Д. Калфов, ПЮН, 100.
ИЗПЛЀЗВАМ2, -аш, несв.; изплѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изпущам нещо плъзгаво (Н. Геров, РБЯ). изплезвам се, изплезна се страд.
ИЗПЛЀЗВАМ СЕ несв.; изплѐзна се св., непрех. Диал. 1. Изхлузвам се, изплъзвам се. Изплезна ми ся из ръцете. Н. Геров, РБЯ II, 269.
2. Прен. Излизам от някъде, без да ме видят; измъквам се, изплъзвам се, изхлузвам се. Изплезна ся от механата. Н. Геров, РБЯ II, 269.
3. Прен. Избягвам от нещо, за да не го свърша; измъквам се, изплъзвам се. Изплезнах ся от ангарията. Н. Геров, РБЯ II, 269.