ИЗПЛЀЗВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изплезвам1 и от изплезвам се. Поколеба се дали да пита веднага жена си какви са тия намигвания и изплезвания зад гърба му, но накрая с много усилия над себе си той се сдържа и реши да изчака. В. Нешков, Н, 301–302.

ИЗПЛЀЗВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от изплезвам2 и от изплезвам се; изплъзване.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)