ЍЗПЛЕС м. Диал. Само в съчет.: На изплес. Не направо, настрани, косо (при удар с нещо). Богор не бе способен за противене. Вратът му обливаше кръв, която идеше от главата, защото Светославовият меч го бе ударил с плоската си страна и на изплес. Ив. Вазов, Съч. XIV, 79.