ИЗПЛЀСВАМ, -аш, несв.; изплѐсна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Изпущам от ръце нещо, с отплесване (Н. Геров, РБЯ).
2. Отпращам някого, без да му дам нещо (Н. Геров, РБЯ). изплесвам се, изплесна се страд.
ИЗПЛЀСВАМ СЕ несв.; изплѐсна се св., непрех. Диал. 1. Подхлъзвам се и се отклонявам встрани или се отделям от мястото, където съм. „Един камък се изплесна, повлече другите подире си, опасна работа. Едва не попаднах в лавината!“ Й. Радичков, ББ, 93. Дали защото му се стори леко и лесно да мине, но Илков се засили и точно по средата левият му крак се изплесна и той пльосна в най-дълбокото на бързея. Г. Караславов, ОХ III, 548.
2. Прен. Измествам се, отклонявам се от обекта на действието си, на мисълта си и под.; отплесвам се. – А колкото за икономическото развитие, то ще дойде само по себе си. Учител Пешо почувствува, че се изплесна и че другарят му тук ще може сега по-леко да го срази. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 35.