ИЗПЛЍСКВАМ1, -аш, несв.; изплѝскам, -аш, св. 1. Прех. С плискане, разклащане изливам, разливам вода или друга течност от някакъв съд. Наполовина изплискваха съдовете, докато да ги отнесат до огнените езици, а каквото останеше, плискаха кой де свърнеше, напосоки. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 310. Сепната, тя дръпна изведнъж и Динко загледа след нея засрамен. – Кой я гони, та си изплиска менците да бяга? П. Тодоров, И I, 16. // Изхвърлям, изливам вода от някакво хранилище, водоем и под. Отиваха да препищват вир в реката, да изплискат водата от вира и да хванат цялата риба и раците там. Й. Радичков, СР, 117.
2. Непрех. За вода – излизам от съд, водоем, обикн. с плясък; изплисквам се. Когато влиза [Архимед] в затоплената вана, водата изплисква на мраморния под. Колко вода изплисква? К, 1963, кн. 8, 43.
3. Прех. Разг. Изцапвам или намокрям някого, нещо, като плискам вода, течност; изпръсквам. – Дочке, защо се смееш? – попита я една жена. – Изплисках си полата! Без да свали кобилица, извърна се през рамо да види полите си. К. Петканов, МЗК, 110. изплисквам се, изплискам се I. Страд. от изплисквам1 (в 1 и 3 знач.). ІІ. Възвр. от изплисквам1 в 3 знач. Разлях млякото и цялата се изплисках.
ИЗПЛЍСКВАМ СЕ несв.; изплѝскам се св., непрех. За вода и др. – плисвам се, излизам от съд, водоем, обикн. с плясък. – Де е стомната? Пазете да не се изплиска водата – забеляза Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 84. Водата от съда се изплисквала във вид на висок стълб като от своеобразно оръдие. М. Ганева, ГМ (превод), 40.
ИЗПЛЍСКВАМ2, -аш, несв.; изплѝскам, -аш, св., непрех. За вода, течност – изведнъж плисвам, издавам плясък. Те спират, на устници с блага усмивка, / и неясно простират ръце, / водата изплиска... И найде почивка / измъчено младо сърце. К. Христов, Избр. ст, 207. Като луд се затичах към шосето – под краката ми трещяха сухи клони и съчки, шумно изплиска вадата. П. Вежинов, ЗНН, 121.