ИЗПЛИТНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изплитнѐя, -ѐеш, мин. св. изплитня̀х, прич. мин. св. деят. изплитня̀л, -а, -о, мн. изплитнѐли, св., непрех. Обикн. за воден басейн – ставам по-плитък или плитък, водата ми намалява. Приблизително след 100 години пристанището се оказало непригодно, защото морето изплитняло. М. Несторова, ДЗК, 41. Особено много изплитнява езерото след прекъсване на връзката му с Дунав. Езерото „Сребърна“ вече старее и постепенно ще се превърне в блато. В. Бешовски и др., ЕП, 42. // За дъно – ставам, оказвам се на неголямо разстояние от повърхността на водата. При устието на много реки се натрупва толкова наносен материал, че това място започва да изплитнява, а в някои случаи наносите се показват и над морската повърхност. Ст. Бошев и др., ГГ, 60.