ИЗПЛÒЩВАМ, -аш, несв.; изплòщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Повалям някого или нещо на земята в цялата му дължина; просвам (Н. Геров, РБЯ). изплощвам се, изплощя се страд.

ИЗПЛÒЩВАМ СЕ несв.; изплòщя се св., непрех. Диал. Просвам се в цялата си дължина; простирам се. Кога потъне чловек у вода, може ся избави, ако би умял да ся изплощи по водата на гръба си, па си дръжи ръцете у водата, а устата и носа си затвори, за да му не влиза вода. Й. Груев, Φ (превод), 51. Пиер ся бил пуснал с невероятна бързота, па совсем ненадано от силно напряжение му ся скъсал ремик, с кого били привязани конки; той, както летял, изплощил ся на леда. С. Радулов, ГМП (превод), 145.


Източник: Речник на българския език (онлайн)