ИЗПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Издигам се, появявам се на повърхността на вода или друга течност, излизайки от нея или иззад нещо; изплавам. За моя изненада вървите се разпуснаха, камъкът се изхлузи и отиде към дъното, а аз само с няколко движения на ръцете и краката изплувах над водата. М. Марчевски, ОТ, 69. Той се хвърли във водата с главата напред, изплува, направи малък кръг и стъпи на краката си. Ем. Манов, ДСР, 415. Неочаквано откъм островчето изплува една черна рибарска лодка, която бързо се втурна към мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 127. При стоене по-големите капчици на емулсиите бързо се отделят. Така маслото изплува над водата. Хим. V кл, 1950, 35– 36. // С плуване излизам от воден басейн на бряг. Но лисицата издебнала майката, хвърлила се върху нея и захапала шията ѝ. Чичо Стойо се развикал да изплаши лисицата, но тя не изпуснала плячката си – изплувала с нея на брега. П. Славински, МСК, 95. l Обр. Край стената отдясно с мъка се промъкваше еснаф. Той успя да изплува до естрадата, важно поздрави членовете на комитета и като седна на един от запазените столове, скръсти ръце и се приготви да слуша. Ем. Станев, ИК I и II, 61.
2. Прен. Появявам се, ставам виден, след като съм бил скрит зад нещо; забелязвам се, очертавам се. По пътя се чу трополене. Зад високите царевици изведнаж изплува каруца, запътена към селото. К. Константинов, СЧЗ, 94. Слънцето изплува като огромно кълбо над далечните планини. Л. Стоянов, X, 73. Когато луната изплуваше от някой тъмен облак и блясваше със златния си диск, виждаха се грамадните вълни, които връхлитаха връз парахода. Г. Белев, КВА, 326. Далеч някъде зад хълмовете изплува Керванката и затрептя. А. Каралийчев, ПС І, 118. l Обр. Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът ѝ. Й. Йовков, СЛ, 68.
3. Прен. За чувство, образ, спомен – появявам се в съзнанието, мислите, въображението на някого. В душата му се надигаше гняв и мъка, обидата изплува с нова сила в съзнанието му. Ем. Станев, ИК I и II, 308. Пред очите му изплуваха образите на майка му и Дафина. К. Петканов, В, 243. Събитията и случките изплуваха в паметта ми. Кл. Цачев, СШ, 70. Цял един отминал живот изплува пред хаджията, върна мъката и радостите на трийсет години и сграбчи сърцето му в шепите си. П. Константинов, ПИГ, 79. Неволно се замислих за миналото и в съзнанието ми внезапно изплува оная далечна есенна вечер, когато го бях видял в кухнята наметнат с бойната си куртка. Л. Станев, ПХ, 125.
4. Прен. Излизам, измъквам се от някакво трудно положение, успявам да надвия трудностите. – Брат ти завърши ли? – Завърши... – Значи, изплувахте? – Почти... Както се казва, взехме и ние да си насмогваме на харча... Др. Асенов, СВ, 108. Имаше си и той някаква мъка, все нещо като че беше против него, но въпреки това аз бях сигурен, че кога да е, ще изплува и ще се подреди. Л. Станев, ПХ, 10. – Ние сме вече сиромаси и ще живеем пак на тясно. – Оттук нататък всички ще помагате в дюкяна, та дано изплуваме някак си! – прибави тате. Г. Белев, ПЕМ, 55. Стана ми болно тогава за безсилието ѝ сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260.
◊ Изплувам отгоре като зехтин (масло). Разг. Обикн. неодобр. Надделявам, излизам победител без загуби и неприятности от някакво трудно положение. – Към което и крило да се присъединиш, искаш ли да изплуваш отгоре като масло, първом трябва с висок глас да заявиш на света, че сме народ от варвари, неспособен да се управлява сам. Ц. Родев, ЕТК [еа].
– Друга (диал.) форма: и з п л ѝ в а м.