ИЗПЛЪ̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изплъзвам и от изплъзвам се. Едит не се противи прекалено. Това ѝ е хубавото, а също и лошото, защото подир всеки момент на близост с нея изпитвам не чувство на обладание, а на коварно изплъзване. Б. Райнов, НН, 352.