ИЗПЛЮЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изплющя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изплющя̀л, -а, -о, мн. изплющѐли, св., непрех. 1. Изведнъж издавам силен плясък, плющене. И като постоя още малко, обърна гръб на вятъра, та бялата му наметка изплющя и покри лицето му. А. Дончев, ВР, 107. Веднага изплющяха град куршуми въз воденицата. Ив. Вазов, Съч. ΧΧІІΙ, 222. Изведнъж над самата ми глава, където се навеждаше широката стряха, изплющя пъдпъдък и ме стресна. Ем. Станев, ЯГ, 10. Изплющяха няколко шамара по вратовете на най-малките. После всичко стихна. П. Здравков, НД, 43. Войниците вървят из храсталаците, сухата шума хрущи под стъпките им, някакви плахи звукове във въздуха и от време на време нещо силно изплющява на земята или пък сред вейките на дърветата. Й. Йовков, ПК, 99.
2. Предизвиквам силен плясък, като раздвижвам камшик, плат и под. Мечката ловко подскачаше, особено когато мечкарят изплющяваше с камшика над главата ѝ. Д. Немиров, Б, 175.