ИЗПЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; изпля̀скам, -аш, св., непрех. Изведнъж пляскам, плясвам. Ония, които бяха влезли, занадничаха от вратата и прозорците. Наставаха и изпляскаха. Влязох като в гостоприемна къща. Ст. Даскалов, ЕС, 59. В хотела момчето изпляска с ръце. – Я! Пълна кошничка! Д. Калфов, КР, 80. Изведнъж нещо изплясква във водата. Само за миг се вижда, че това е видра. П. Петков, СП, 13. Изпляска два пъти. Отново се появи старата робиня с парчета сушено конско месо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56. Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. От много години на големия бряст в двора на Бейски бяха свили гнездо два щъркела. Днес надвечер те изпляскаха с криле над къщата, направиха широк кръг и кацнаха в гнездото. В. Нешков, Н, 202.