ИЗПОАРЕСТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Арестувам мнозина или всички. – И в Каменица сговористите са се върнали и са заели общината. Капитанът от заставата с едно отделение войници е завзел селото и изпоарестувал сума ти народ. Всички са натъпкани в мазето. П. Здравков, НД, 230. – Ти знаеш, че ни командуват чужденци. При най-малък знак можеха да ни изпоарестуват. В. Геновска, СГ, 293. изпоарестувам се страд.