ИЗПОБЕЛЯ̀Л, -а, -о, мн. изпобелѐли. Прич. мин. св. деят. от изпобелея като прил. Който има белезникав, неопределен цвят, по-блед от първоначалния. Тъмносив каскет, изпобеляла блуза, / дързост в погледа гори. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
