ИЗПОБЍВАМ, -аш, несв.; изпобѝя, -ѝеш, мин. св. изпобѝх, прич. мин. страд. изпобѝт, св., прех. 1. Бия, набивам мнозина или всички; изпонабивам. – Хората се събрали мирно и тихо да упражнят едно свещено право, .., а полицията разпръсква тия мирни граждани, разгонва ги и ги изпобива. Т. Влайков, Съч. III, 62. Привечер от Качул слязоха мъжете. Това бяха оборджии и дървари, опърничави старци, свадливи, изпобиха добитъка. Й. Радичков, ЧП, 221.
2. Убивам мнозина или всички докрай; изпоубивам. – Другарю командир, ей тоз – той [дядо Смилян] посочи с тоягата единия от обвиняемите, – през целия ми живот ме е преследвал като бясно куче. През 1923 година той изпоби много народ от нашите села. К. Ламбрев, СП, 413. Прост народ, казаха нашите за ония от Горна Камена Рикса, ще изпобият добитъка – и отидоха да им помогнат. Й. Радичков, В, 180.
3. Диал. Изпочупвам, разбивам, чупя много или всичко (Ст. Младенов, БТР). изпобивам се, изпобия се I. Страд. от изпобивам. II. Взаим. от изпобивам в 1 и 2 знач. Полицаите хукнаха по посоката, където бе изчезнал нелегалният. Всеки стреляше – кой където завърне, щяха да се изпобият. К. Калчев, ЖП, 407.
ИЗПОБЍВАМ СЕ несв.; изпобѝя се св., непрех. Разг. 1. Удрям се на много места; изпотрепвам се. Изпобих се снощи в тъмното по тия камънаци.
2. Прен. Със следв. изр. със съюз да. Полагам големи усилия, за да направя нещо; изпотрепвам се, мъча се, трудя се, трепя се. Изпобих се да извадя това удостоверение, а сега казват, че не било нужно.
3. Само мн. и 3 л. ед. Загиваме или пострадваме мнозина или всички; изпотрепвам се. – Колата закъса, господин кмете. Щяхме да се изпобием. Колелото изскочи. Ив. Хаджимарчев, ОК, 231.