ИЗПОВЕДА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва; вероизповедание. Духът на тази култура [византийската] била църквата от източно изповедание и обред, т.е. православието. Б. Ангелов, ЛС, 129. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи. През 1871 година баща му става министър на изповеданията и просвещението. А. Каралийчев, ПГ, 187. Тя [християнската вяра] ся дели на три изповедания: гръцко-източно, римско-католическо и протестантско. Ив. Богоров, ВГД (превод), 105. Гръците, повечето, са от православно изповедание. Й. Груев, УЗ, 78.
2. Изповед, изповядване. По-добре може да са каже, това беше изповедание на един заробен цар, който си напомнюваше в тъмницата пороците на живота си. Ч, 1875, бр. 9, 397. И защото самото устно изповедание правеше излишно сяко по-нататък изпитвание, заповяда и го обесиха същата нощ пред къщата, дето живееше. П. Кисимов, ОА II (превод), 156. Отбягвай тайната гордост, что насилствено изисква от всичките изповеданието на благодарността. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 84.
3. По време на Възраждането у нас – паричен документ, който задължава да се плати определена сума до определен срок. Прочее нека дойдеме в разписката, догде съм с ум, да направиме изповеданието на приимането. ВУХБ (превод), 73.