ИЗПОВЀДНИЦА ж. Рядко. Жена изповедник (във 2 знач.); довереница. От известно време играех ролята на изповедница и побирах в себе си какви ли не тайни на какви ли не приятелки. П. Караколева, СЧК [еа]. Булката няма кому да се оплаче, така че ѝ остава едничката вековна изповедница на българина – гората. БНТв VІІ [еа].