ИЗПОВЀДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на изповеден; дълбока искреност, откровеност. Изповедността е велико качество на поезията. П. Матев, ПОС, 92. Прозата му [на Др. Михайлович] е белязана с интерес към конкретната стилистична и повествователна тактика. Тя е съчетание на сказовост, изповедност и документалност. А. Бурова и др., ВИСЕ II, 280.