ИЗПОВОЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изповолня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Простонар. Изпоуволнявам. – Тогава Фердинанд натири просветния министър Шишманов, изповолни всичките професори, заповяда да поставят ключ на университета и разгони студентите вън от София. А. Каралийчев, НЧ, 9. изповолнявам се, изповолня се страд.