ИЗПОВРЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; пзповъ̀ржа, -еш, мин. св. изповъ̀рзах, св., прех. Връзвам мнозина или всички, много неща или всичко. – Светът ще миряса, да можем всички чорбаджии и чорбаджийски зетьове да изповържемказа Петко Делигенов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19. Изповързвахме снопите почти на цялата нива. изповръзвам се, изповържа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)